Връх Кадийца

Влахина планина има свой най-висок връх, наричан Огреяк, но повечето хора го познават като Кадийца. Намира се в най-южния дял на основното планинско било, на юг от Делибов камък. Чрез седловината Седлото, известна още като Четало, той се свързва с Ильов връх (наричан Джама), който е най-високият в Малешевска планина. Формата на Огреяк е със стръмни склонове и той се извисява ясно над заравнената билна част. Северните и западните му страни са по-полегати, докато югозападните и югоизточни са много стръмни. Скалите са метаморфни, а почвите са кафяви планинско-горски. Букова гора покрива върха до 1600 м надморска височина, а по-нагоре растителността е предимно субалпийска и тревна. До 1942 г. името му е било Кадийца, както все още го наричат местните жители. То фигурира и в официалните български топографски карти. Между 1942 и 1946 г. е променено на Огреяк, след което до 1989 г. отново се връща Кадийца. След 1989 г. официалното име е Огреяк. През билото му, в посока север-юг, минава границата между България и Република Македония. На най-високата точка е изградена гранична пирамида с номер 55. На около 120 м източно от нея, на малко по-ниско възвишение, е поставен триангулачен знак. Известната височина от 1924 метра е измерена точно при този знак, а не при пирамидата. Основни начални точки за изкачване са селата Сушица и Брестово в Община Симитли. Изкачването става по някои от черните пътища близо до границата, обикновено без маркирана пътека, но е необходимо разрешение от Гранична полиция.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви